В нашето забързано ежедневие натискът и изискванията на външния свят, както и непризнатите и подтиснати емоции допринасят за всеобща фрустрация, гняв и негодувание в семейната среда и общностите, членовете на които се чувстват дълбоко отчуждени. Това довежда до нарушаване на интимността и взаимодействието между детето и родителя.
Основен фокус при психичологическата подкрепа на деца е консултирането на неговите родители, което се осъществява в контекста на Невронауката на развитието – мултидисциплинарен подход обединяващ психоаналитични концепции и изследвания на ранното неврологичното развитие. То е фокусирано върху осъзнаването на неблагоприятни автоматични или несъзнателни модели на взаимодействие с детето, техния произход и предлагане на нови алтернативи от специалиста.
По този начин се постига едно по-дълбоко разбиране за себе си и другия, като това благоприятства и за поява на прозрения необходими за разрешаване на актуални проблеми и/или адаптация към изисквания на външния свят.